Тази статия е мое старо творение, публикувано в един сайт, който вече не съществува. Аз обаче си я пазя, защото много си я харесвам и за да не лишаваме Интернет от нея я публикувам отново тук.
Един ден Ипотпал се прибрал разочарован след поредната си загуба от състезание. Той бил скромна натура, която жадно искала да се докаже пред себе си и другите и да победи, но никога не си вярвал и това не се случвало.
Ипотпал обичал да се занимава с математика. През свободното си време смятал и разглеждал сложни и пренебрегвани от другите математици дялове от математиката. Един ден бил привлечен от темата за безкрайността. Запитал се фундаменталния въпрос - безкрайна ли е Вселената?
Очевидно е безкрайна. Ако започнем да броим: 1, 2, 3, 4, 5... можем да си броим до безкрайност. Следователно Вселената е безкрайна. Към това обаче, като прибавим теорията за вариациите, следва, че има безкрайно много копия на нашия свят, както и на всичко във Вселената. Факт.
Ипотпал се замисли следния въпрос: Къде и на какво разстояние се намират другите негови копия и като цяло копията на неговия свят. Математическото уравнение е сравнително просто и е открито отдавна (няма нужда да го пишем тук). При всяко положение разстоянието е огромно, близко до безкрайност.
И тогава нашият герой Ипотпал прочел най-актуалната и коментирана в момента теория - струнната, при която съществуват безброй вселени, всяка от която плува като мехурче в празното пространство. Но тези мехурчета сякаш имат край, нали? И да и не.
Най-голямото откритие на Ипотпал било това, че безбройните негови копия, които съществуват в текущата Вселена, са стените на мехурчето. Следователно, ако във Вселената пътуваме безкрайно в една посока, ще стигнем на същото място, от където сме тръгнали. Пространството може да се затваря само в себе си от силата на гравитацията. Това е доказано от Айнщайн. Както ако тръгнем в една посока да вървим по планетата, ще я обиколим и ще стигнем в изходната позиция.
Как обаче всичко това е възможно? Възможно е, но за да стигне Ипотпал до някое от своите безбройно много копия, не е нужно да ходи където и да било. Те са тук, те са в него, те са него. Ипотпал сам избира кое от всички тези безброй копия да бъде в момента. Единственото, което трябва да направи, е да си избере копието, което иска да бъде и да повярва в това.
Вселената е безкрайна, следователно има безкрайно много Ипотпали, Ипотпал може да бъде какъвто и каквото си поиска. И не е нужно да прави нищо, освен да си го пожелае и да вярва. Разбира се, никой не може да разбере напълно Вселената, всичко това звучи сложно, но може да се разберат фундаменталните й закони.
Нашият герой осъзна, че никога не е губил състезание! В някое от безбройните измерения, той е печелил всеки път, но в текущото - не. Просто досега не е вярвал и не го е искал достатъчно. Но някое от другите му копия е вярвало и победата е била негова.
За следващото състезание Ипотпал не започна да се готви веднага. Той просто си представи, че е спечелил. Не мислеше стратегии и трикове, както правеха другите участници. Той просто повярва в себе си и Вселената избра да му покаже точно това негово копие, което печели.
Тя го подготви. Показа му сама пътя. Сякаш Ипотпал имаше късмет. Всичките му желания започнаха да се сбъдват. От нищото му дойдоха идеи и добри обстоятелства. Вселената се изкриви така, че той да победи и той победи! За първи път... в тази Вселена.
В едно състезание всеки е победител, независимо дали го осъзнава или не. Човек има силата да променя цялата вселена само чрез силата на мисълта си. Как точно го прави - никой не знае, но то се случва. Всяко наше желание е заповед за Вселената и тя го изпълнява, но има определени условия.