Наложи ми се да направя електронна справка в имотния регистър ИКАР за един имот. След сложна регистрация си активирах акаунта чрез потвърждение по e-mail и се логнах в системата. Намерих търсения от мен имот, но за мое учудване, системата ми поиска такса от един лев, за да видя необходимия ми документ. А в моя акаунт няма заредени средства.

Тръгнах да търся начини как да заредя такива и единствената опция, която ми се предложи беше ePay.bg. Тръгвам да си правя акаунт и там и на последната стъпка от регистрацията ми се заявява, че вече съм имал такъв. По-точно вече имало акаунт с това ЕГН. Опитвам всякакви пароли да вляза, неуспешно.

И тук някъде се сещам, че едно време се опитвах да се регистрирам точно в тази система и тогава стигнах до потвърждение чрез банкомат. Тогава пишеше, че повечето банкомати поддържат такава функция. Обиколих три банкомата на три различни банки и нямаше подобна услуга. И тогава се отказах.

Тръгнах да си възстановявам паролата, въпреки че съм сигурен, че не съм въвеждал такава. И да съм въвеждал, не съм от този тип, които си забравят паролите. Имам си система и това просто няма как да стане. Услугата за възстановяване на парола обаче трябвало да се извърши във физически офис на компанията.

Попълних всичко каквото трябва и се запътих към най-близкия офис на EasyPay, за да ми възстановят паролата. И да беше нова регистрация, пак трябваше да ходя до офиса, така че няма разлика в степента на бюрокрация до този момент. Услугата ми струва 1 лев, не можаха да ми обяснят за какво ми го вземат.

Прибирам се, паролата ми вече е възстановена, акаунтът ми е активиран. Искаха ми и GSM номер, на който пращаха код за потвърждение. Сякаш съм длъжен да съм абонат на мобилен оператор. Въведох такъв. С радост ми съобщават, че за SMS услугата вече не се иска такса. Оттук нататък ePay системата вече е сигурна, че не съм фантом и че наистина съществувам. Вече имам акаунт, но нямам пари в него.

Тръгвам да си въвеждам данните за една карта и ми се съобщава, че ще ми вземат още един лев, за да можело да се осъществи транзакция в описанието на която отново имало код, който трябва да въведа. За връщане на лева не става дума, чудя се как осчетоводяват целия този рекет под формата на такси?

Чакам аз до следващия ден, за да може транзакцията да се отрази в банката и да взема поредния код за потвърждение. Транзакцията се отразява, влизам в ePay, за да си въведа кода, но сайта го няма. Чакам няколко часа и се наслаждавам на грешка 500 на единствената услуга, с която ми е разрешено да платя. След като сайтът проработва, въвеждам кода, приема ми го и бързам да отида в ИКАР да си вадя документа.

Следвам всякакви процедури и в следващия момент ми се казва, че не можело просто така да ми дръпнат лева директно от картата. Трябва първо да заредя парите в микросметката ми в ePay, като си платя и съответните такси за това. После трябва от тази микросметка да ги прехвърля още веднъж в акаунта си в ИКАР, като пак платя такса (30 стотинки). Започват сложни математически изчисления къде колко пари до стотинка трябва да се прехвърлят, имайки предвид таксите.

За всяка една операция ми се иска потвърждаване с код от SMS. Но тези SMS-и се бавят страшно много, някои с часове, други изобщо не пристигат. Не искам да си представям какво е било, когато тези SMS-и са се плащали. Открих, че първия код, който получих, става за потвърждението на всички транзакции и изобщо не чаках бавещите се кодове да пристигат. И това при положение, че е избрано по подразбиране за всичко да се иска отделен код.

След няколко часа мъки получавам съобщение, че успешно съм заредил сметката си в ИКАР. След всички такси успяха да останат някакви пари и за крайното предназначение на упражнението. В крайна сметка си свърших работата, получих справката, която ми трябваше. Но за да платя 1 лев за услугата, платих още над 3 лева такси. Не броя загубеното време по сложните процедури, което в случая е с по-голяма стойност. Задавам си обаче следните въпроси:

1. Защо за подобна публична монополна услуга се изисква такса изобщо? Едва ли са опрели до моя лев, нали все-пак плащам 1000 вида данъци?
2. Дори да се изисква такса, защо има само един метод на плащане, отново на монополна за българския пазар услуга?
3. Защо не поддържат поне PayPal, която е конкурент на ePay, но с много по-улеснени процедури? А можеше дори виртуален картов терминал на някоя банка.

С риск за прозвуча малко като фанатик ще кажа, че ако поддържаха Bitcoin, цялата тази операция щеше да е песен. Системата е подходяща точно за такива микроплащания. И съм сигурен, че един ден, когато се чете тази статия и електронните плащания са се развили, тя ще звучи още по-абсурдно.

Точно за това си правя труда да опиша ситуацията, за да има какво да напомня за бруталната технологична изостаналост на българската администрация през 2015-та година.