Доста хора взеха да ме питат защо трия коментарите им от блога или защо самия блог изобщо не ги публикува. Ако бяха чели повече от материалите, може би щяха да си отговорят, поне частично на въпроса.
1. Като за начало - трия безсмислените коментари и прекалено кратките такива. Коментари от рода "много яка статия" не са полезни на никого. И аз не съм от тези, които вярват, че съдържанието е всичко и не ги оставям дори заради това.
2. Коментари, които целят просто да вземат връзка. Блогът дава реални връзки и много хора се възползват от това, но понякога прекаляват. Ако коментарът е смислен и полезен - ОК, иначе го приемам за СПАМ и се приключва с въпроса.
3. Обидни коментари, дори с градивна критика. Не твърдя, че съм много компетентен по някои въпроси, но поне се старая да съм полезен. Ако нещо не Ви харесва, можем да го обсъдим, но без да се обиждаме и да си налагаме мнението.
Причината за тази публикация е материалът ми за оптимизация на динамични сайтове. Там употребих терминът "кеширане" с цел да опиша индексите в базите данни. Някои хора помислиха, че говоря за друго кеширане и започнаха да ме нападат.
Уча се от книгите на O'REILLY. Там се казва: "индексите в базите данни са предварително кеширане на информация с цел по-бързото й намиране в последствие". Нека не издребняваме с глупости, а да си бъдем полезни.